Блатец (област Кюстендил)

За другото българско село с име Блатец вижте Блатец (област Сливен).

---

Блатец
Блатец 42.316815, 22.586226 Блатец
Общи данни
Население	9 души (15 март 2024 г.) 1,27 души/km²
Землище	7,459 km²
Надм. височина	945 m
Пощ. код	2548
Тел. код	07929
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	04323
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

Блатец е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Блатец се намира в Западна България, в източните склонове на планината Лисец, на 12 км северозападно от град Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, съставено е от 7 махали: Гранкьова, Дурина, Тикварска, Кукларска, Ковчегарска, Десподова и Сефтерска.

Името идва от блатото, намиращо се в центъра на селото.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1883 – 1923), община Блатец (1923 – 1934), община Соволяно (1934 – 1951), община Блатец (1952 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Соволяно (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население

Година	1866	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	1992	2001	2010	2016
Население	86	165	204	347	335	360	351	221	140	84	62	44	33	22	4

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	36	100,00
Българи	36	100,00
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	0	0,00

История

Наличието на запазени основи на две малки средновековни църкви – в местностите „Пантеле“ и „Дабо“ дава основание да се предполага че селото е възникнало през XI-XII век.

В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Блатец като мезра (изоставено село) – ниви на съседното село Радловци. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 1577 г. е записано под името Балатич към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 5329 декара землище, от които 2249 дка гори, 1756 дка естествени ливади, 824 дка ниви, 500 дка пасища и се отглеждат 559 овце, 152 кози, 199 говеда и 79 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, ръж, ечемик, пшеница) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти, добива и търговията с дърен материал.

През 1906 г. е построена училищна сграда, която е опожарена през 1924 г. Ново училище се построява през 1927 г.

През 1913 г. е построена църквата „Възнесение Господне“.

През 1941 г. е учредено Кредитно кооперативно сдружение „Овчар“. Впоследствие се обединява с кооперацията в с. Радловци, а по късно е включено в състава на „Наркооп“ – Кюстендил.

През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността „Породин“: 32 дка смърч (1940), 24 дка черен бор (1944) и 120 (1946).

През 1956 г. се създава ТКЗС „Изгрев“, което през 1958 г. се обединява с ТКЗС „Балкан“, с. Лисец. През 1960 г. обединеното ТКЗС преминава към ДЗС  „Кюстендил“, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“, с. Драговищица.

Селото е електрифицирано през 1968 г. и водоснабдено през 1976 г.

Активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.

Перспективите за развитие на селото са свързани с животновъдството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности

• Църква „Възнесение Господне“. Построена е през 1913 г.
• Оброк „Свети Пантелеймон“. Намира се на около 500 метра северно от църквата, в местността „Пантеле“, до развалините на стара средновековна църква.
• Оброк „Свети Димитър“. Намира се на около 1400 метра западно от църквата, в местността „Дабо“, до развалините на стара средновековна църква.

Религии

Село Блатец принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

• Кметски наместник – с. Блатец, отговаря и за селата Лисец, Радловци и Дождевица – Цветанка Кьосева

Редовни събития

• Празникът на селото е на Спасовден – курбан при църквата.

Личности

• Любен Григоров Тикварски (р.6.11.1929), подполковник, инспектор в Криминална милиция – Кюстендил, краевед.
• Драган Миланов Йорданов (18.11.1932 – 08.01.2015), полковник във ВА „Г. С. Раковски“.

Литература

• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 441;
• Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с. 373;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с. 29, 182;
• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.422 – 424;
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 84, 99.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан. – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с. 11 – 12;
• Тикварски, Любен. Бит и поминък на Жителите на Тикварската махала в с. Блатец, Кюстендилско. Кюстендил, 2004 г.
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 11 – 22;